Pokémon GO – Първи впечатления

Манията Pokémon GO, превзела света, вече е официално и в България.

Вече можете да се впуснете в приключение между два свята – реалния и виртуалния. Pokémon GO е игра, създадена чрез игралната платформа в реалния свят на Niantic – това означава, че използва реални локации, за да насърчава играещите да изследват света и да откриват света на Pokémon.

След цялата еуфория, за която можете да прочетете навсякъде – тонове дигитално мастило бяха изписани, има няколко неща, които не видях да се споменават. „Новата“ игра е всъщност нов облик за Ingress (игралната платформа на Niantic, доскоро част от Google, беше разработена именно за Ingress). Всъщност Pokémon GO включва в себе си много неща, които можеха да направят Ingress абсолютен хит, но те никога не бяха добавени.

Няма как да не направи впечатление, че играта е някак лагава. Опитах да поиграя на Samsung Galaxy S7 Edge и ми се видя тромава. Ясно ми е, че цялото това визуално приключение (което липсва в Ingress) изисква някакъв ресурс, но да затормозява флагманът на Samsung към момента… не знам как би изглеждало на не толкова хардуерно натоварени телефони.

Като за първа версия е и доста бъгава – не са рядкост забивания, зацикляния и тук-таме разместени пиксели. Това не е голям проблем и вероятно съвсем скоро ще бъде коригиран. Надявам се да се обърне внимание и на друг аспект – източването на батерията. Абсурдно е просто от 100% батерия, само за 2 часа игра да ми свали над 40%! Наясно съм, че непрекъснато включеният GPS, wi-fi и пр. точат бясно батерията, но определено може да се направи някаква оптимизация – Ingress е значително по-пестелив. Като добавим и невъзможността за спиране/превключване между приложения (освен по грубия начин) показва, че от Niantic са били притиснати да извадят приложението по-скоро и да коригират пропуските в движение. И докато за да играеш Ingress не беше нужен кой знае колко добър интернет (дори и след ограничението на мобилните оператори след изчерпване на мегабайтите на висока скорост играта се движи и работи чудесно), то в Pokémon GO това е голям проблем – играта се забавя значително, вероятно заради ненужно голям обем данни, които се прехвърлят между сървърите и устройството.

Най-голямото разочарование е обаче копирането от Ingress – всички данни за ключови места от Ingress са прехвърлени в Pokémon GO и са част от геймплея. Ако ще ходя на същите места, на които ходя, за да играя Ingress, по-добре да си продължа старата игра – да не говорим, че цялата конспирация и история са значително по-увлекателни.

Ще дам шанс на играта за още няколко дни (или обновявания), за да видя как ще се развие и подобри. Предполагам, че дотогава ье съм понапреднал достатъчно, че да видя и по-сериозната част от играта.

Принципно играта предлага много възможности и за бизнес, но живеем в България и не очаквам този аспект да се окаже привлекателен на родна почва и да види някакво сериозно приложение.

Zolt – новините в 60 думи

През последните няколко дни използвам Zolt и сега ще споделя моите впечатления и очаквания за приложението.
Zolt задоволява необходимостта от информираност за новините в контекста на мобилните технологии. Защото консумирането на съдържания фундаментално се различава между настолен компютър и мобилното устройство и просто наместването на едно съдържание за малкия дисплей не решава проблема. Затова Zolt подхожда към тази нелека задача по различен начин – извлича най-важните новини (доколкото разбрах – алгоритмично) и с помощта на човешки редактори ги трансформира в удобни за четене резюмета. Получавате най-важното от новинарския поток в 60 думи за всяка новина. Точно толкова думи са напълно достатъчни, за да получите най-важното съдържание, а останалите думи, използвани за пълнеж към статията, са премахнати като ненужен шум.

Вероятно ще попитате “Защо 60?“. Отговорът идва от основателя на Zolt, Ръш Садиуала:

„Над 80% от съдържанието на една новина може да бъде казана с 20% от използваните думи.“

Ако предпочитате да ги получите – можете да го направите, предоставя ви се възможност да прочетете и цялата новина от източника, от който тя е извлечена. Ако трябва да съм честен, случвало ми се е да искам да прочета повече – един или два пъти отварях оригинала, но в повечето случаи резюмето е напълно достатъчно за задоволяване на любопитството и за информираност по темата. След което плъзгам пръста по дисплея нагоре, за да получа следващото резюме. Отново 60 думи, отново най-важните.

Zolt изглежда красиво – голяма снимка (снимката казва повече от 1000 думи, нали си спомняте старата поговорка?) на половината екран, а под нея – заглавието на новината и резюмето ѝ, в удобен за четене размер и шрифт. Тествах на няколко различни устройства и на всички изглеждаше наистина удобно. С един поглед хващаш най-важното и си преценяваш дали да го сложиш в отметките си за по-късно четене, да споделиш новината (за споделянето ще споделя и малко по-късно) с други хора или да минеш към следващото съдържание. Екранният кадър е от някаква по-стара версия, защото тази, която използвам, показва лента отгоре, от която може да се отвори скритото меню за допълнително персонализиране и избор на тематичен поток от новини или опресняване на текущия. Лично на мен оформлението ми допада – стилно, изчистено, ненатрапчиво с фокус върху предоставяното съдържание вместо към себе си. Ако трябва да оценявам, бих му сложил 5/6. Дори малко повече, ако към това се добави и режимът за „нощно четене“ – белият фон с черни букви изглежда много добре денем, но вечер избожда очите, затова има вариант да го промените на недотам дразнещ и приятен тъмен режим. Променя се цветовото решение, но не и цялостното преживяване и усещане а приложението, което е чудесно. Няколко приложения съм ползвал, които предлагат този похват, но на всички нещо не беше съвсем точно както трябва – нощният режим е бил мислен като допълнение, не като основна част и промяната на цветовата схема променяше и усещането. За радост това го няма тук.

Дотук изглежда, сякаш Zolt е разкошно приложение и то наистина е такова. Zolt е приложение, което ви насърчавам поне да изпробвате – било за Android или за iOS.

30

Само че

Само че Zolt идва при мен след доста сериозна работа по новини и получаването им за мобилно устройство, както и работа по алгоритмично извличане и филтриране на новини по различни потребителски предпочитания и критерии. Вероятно някой от разработчиците е разбрал кой съм, защото предложението за тест дойде ненадейно и по начин, който издава някаква предварителна информация. Това е без значение сега. За съжаление днес нито cir.ca вече съществува (или поне не в оригиналния си вариант), нито Prismatic. Но те двете поотделно създадоха нещо много важно – опит и памет. Показаха силните страни, както и слабостите. Показаха как допуснатите грешки с времето стават по-големи и по-трудни за отстраняване.

За съжаление Zolt тръгва по утъпканата пътека, по която вече са минавали други. От Zolt не подозират, че пътеката е утъпкана и удобна за вървене, но свършва в блатото, от където няма връщане назад. Защото никой не се е върнал, за да разкаже или да сложи знак на това място.

Основният проблем (или пък чудесна възможност?) е, че хората са различни. Твърде различни един от друг. Затова използването на човешка сила при създаването на съдържания ограничава количеството на произвежданото съдържание (за да осигури качество). Различията при хората предлагат различия в интереси и теми и поставянето им в общи калъпи не довежда до резултат , а напротив – в повечето случаи създава шум, а шумът кара потребителите да търсят друго място. Защото предифинираните общи теми са твърде общи, а потребителите се интересуват от конкретни неща в тази тема, не от нея като цяло. Може да се интересувате от футбол, например, но в случая получавате и ръгби, крикет, голф, тенис, баскетбол, кърлинг… няма филтриране, няма възможност за допълнително персонализиране. Или всичко, или нищо.

Още две неща ми направиха впечатление, които оказват спънки в развитието, но тях ги споделих директно с основателя – той да прецени дали да се възползва от опита или да продължи по същия начин. И двете са неща, които не са тайни, но и не съм съвсем убеден, че искам да издавам публично, затова спирам дотук.

И пак повтарям – Zolt е чудесно приложение, поне го изпробвайте!

Instagram в страната на алгоритмите

Почти 6 години след началото си и някакви си 400 милиона потребители по-късно, Instagram се променя по начин, по който да се приближи към модела за печалба чрез показване на реклами на Facebook. Миналата седмица Instagram обявиха свой собствен алгоритъм (следвайки стъпките на Twitter и Facebook). Дали това е подобрение или не предизвика голям дебат. При обявяването съоснователите Майл Кригер и Кевин Систром споделиха, че „средно хората пропускат отколо 70% от споделянията в своя поток“ и за мнозина това е тревожно.

Twitter въведе използването на алгоритъм миналия месец и също беше обект на сериозна критика. Основният страх беше, че алгоритъмът ще разруши т.нар. live-tweeting. Обяснимо е, че повечето потребители предпочитат нещата да си стоят по начина, по който са свикнали да ги използват и да не се променят. Затова и не приемат промените, които настъпват в средата.

Въвеждането на алгоритмично извеждане на потока във Facebook преди време се дължеше на огромния растеж и беше ценна и необходима добавка за потока. Защото Facebook е по-голям от най-населената държава на планетата и това прави неизбежна необходимостта от филтриране на нежелани споделяния. Така потребителите получават повече релевантна информация. Въпросът е дали и Instagram има нужда от същото? Много потребители не разбраха причините и бяхме свидетели на сериозна кампания за призив към нещо абсурдно – да бъдат включени известията за споделяния от някой потребител. Никой не обича да бъде непрекъснато бомбандиран с известия и призивът бързо олекна и сякаш изчезна.

Instant Articles на Facebook бяха представени за първи път миналата година и са чудесен начин Facebook да избягва стандартната механика на вградения браузър, на който разчитат немалко приложения (за съжаление – все още). Това позволява на потребителите да научават новините по-свободно, като се използва по-добро (native) преживяване. А алгоритмичната подредба е нещото, което лишава потребителите от информации, които не предизвикват интерес. Ние, хората, изпитваме глад за новини – без значение дали са световни новини или новини за близки приятели, важното е да задоволяваме глада си за новини. Освен това ги искаме бързо – дори да сме пропуснали кога са се случили.

Какво означава това за брандовете

От гледна точна на брандовете, безспорно маркетирането на Instagram ще е по-сложно. Има немалко визуални брандове, които инвестират немалки суми пари в Instagram, за да достигнат определени аудитории или възрастови групи. Ако ползвате Instagram, вероятно вече сте попаднали на някое от споделянията им. Не са малко случаите на брандове, които плащат на лидери на мнение да промотират техния продукт пред аудиторията си. Не са малко хората, които си докарват добър приход само от монетизиране на аудиторията си (пример). Те са го постигнали като умело са комбинирали спонсорства от брандовете, презентиране на продукти и ангажиране на аудиторията. Сега очаквам промяна – фирмите ще бъдат по-взискателни и заради необходимостта от достигане до по-широки аудитории, ще намалят индивидуалните бюджети за отделен лидер на мнение. Така влиятелните личности ще получават по-малко заради въвеждането на алгоритъма, а и ще трябва да са по-креативни в подхода си.

По-просто казано: от брандовете ще се очаква да плащат, за да могат споделянията им да достигат до техните фенове. Това ще е така особено в случаите, когато споделянията са получили ниска ангажираност от потребителите – това вече сме го виждали във Facebook и сега същият този модел се прехвърля и в Instagram. Въпросът е дали ще се увеличи качественото съдържание заради необходимостта от ангажираност, за да се отличи едно споделяне сред останалите?

Досега брандовете получаваха малко данни за това доколко добре се представят в Instagram. Въвеждането на алгоритъм и ясната цел за увеличаване на възвращаемостта от реклами ще принуди Facebook (и Instagram) да предложат нещо в замяна на бизнеса. За да покажат, че вложените инвестиции си струват и водят след себе си резултати, от Facebook ще трябва да предложат данни за успеха на всяка кампания.

Последици от въвеждането на алгоритмичните подредби

Крайно време е потребителите да престанат да възприемат потоците с информация като история. Профилът е история и вероятно завинаги ще останат такива, но потокът е нещо съвсем различно. Алгоритмичната подредба позволява на потребителите да виждат споделяния от някого, но съвсем не всички и по този начин прави разказването на истории в потока невъзможно. Предизвикателството сега е брандовете да създават качествено присъствие, което да е разпознаваемо без контекста на останалите споделени съдържания.

Интересен въпрос за дискусия е доколко профилите в Instagram могат да бъдат сравнявани с профилите на брандовете във Facebook (страници). Страниците във Facebook позволяват да се разделят личните от страниците за бизнеса, но Instagram вероятно тепърва трябва да въведе подобно разделение. Ако това се случи, ще е само началото на прехвърляне на вече установени практики и функционалности от Facebook към Instagram. На дневен ред излиза въпросът дали Instagram, подобно на Facebook, ще редуцира броя на показваните органични споделяния. Защото наличието на алгоритъм като този може да служи за прикриване на истинската причина защо потребителите пропускат да видят някои споделяния в потока си.

Като цяло – Instagram се развива изключително бързо, потребителите споделят повече, а ние живеем в алгоритмичния свят на социалните медии. И предвид факта, че рекламите в Instagram се управляват през Facebook, така ще е значително по-лесно да се таргетира специфична аудитория и да се използва безграничната информация, с която Facebook разполага (и е склонен да сподели). Така Instagram върви по вече утъпкания път на развитие на Facebook, като само увеличава данните, които се събират за всеки потребител. Иначе казано – какъвто родителя, такова и отрочето 🙂

И не, това не е задължително да е нещо лошо.

Angry Birds 2

Днес е денят, който бележи нов етап в пристрастяването. Днес Rovio извадиха на пазара версия 2 на популярните Angry Birds. Въпреки многобройните експанжъни, сега е ред на нещо ново, затова слд името се кипри гордо 2.

Това е то, всичко останало започва оттук. Не ме търсете скоро!

FacesIn – всички приятели са наблизо

Local и Location (чрез mobile) винаги са били сложни за овладяване, а когато към тях се прибави и social, тогава успешното им съчетаване в успешен проект граничи с невъзможност. Всъщност услугите, които обслужваха местоположението, с гръм предизвикаха вниманието преди години, запалиха ранните потребители и… толкоз. Много приложения се опитваха да се наложат на пазара, да се опитат да привлекат потребителите, но така и не срещнаха масово приемане и одобрение.

FacesIn е ново приложение, което сега тръгва да набира скорост. Свързвате профила си с водещи сайтове, социални мрежи и услуги и когато някой от контактите ви от тях е наблизо, получавате известие за това. Можете да общувате и да се уговорите за бърза среща. Удобството е, че събира на едно място в приятен и изчистен дизайн отбелязванията на приятелите и не е необходимо да се ровите в различни приложения, за да откриете кой е наблизо. Недостатък е и причината, поради която приложенията за местонахождение не придобиха особена популярност – хората се притесняват да споделят къде са и какво правят, както и с кого са. Дори и сред приятели, защото профилите им са задръстени от хора, които са не-точно-приятели. И така изпускат много възможности за прекрасни моменти.

Преди време имаше страхотно приложение, Forecast, което позволяваше да споделяш не къде си, а къде ще бъдеш. Само че то умря. После открих Roamz (което също претърпя известни метаморфози преди да умре).

Сега изпробвам това – не се смущавам да разкривам къде съм и се надявам преди да изчезне, все пак малко от малко потребителите да еволюират в навиците и привичките си, да изчистят хората, които не са им точно приятели и да запонат пълноценно да се възползват от предложенията на света.