Свободно падане

Успешният скок на Феликс Баумгартнър от ръба на стратодферата (или ръба на космоса, ако предпочитате), който постави нов световен рекорд, още дълго ще бъде тема за дискусии. Би трябвало да сте го гледали на живо и изчели доста за него, но ако сте го пропуснали – вижте за какво иде реч:

А сега – най-краткото падане в историята:

Голямото преместване

Преди време, след серия разправии с хостинг компанията, която ползвах в Обединеното кралство, преместих този блог у дома, на един от домашните компютри. Не е най-доброто решение, но пък имам пълната свобода да правя каквото пожелая и както пожелая с него – доколкото се простират възможностите на машинката.

Днес обявявам следващата крачка – премествам сайта на телефона си, за да ми е винаги под ръка и в буквалния, и в преносния смисъл.

Яко, а?

Наздраве! 🙂

Изповедта на един Gregg

Google+

Забележка: Това по-долу го публикувах в профила ми в Google+. Публикувам го и тук, за да не го изгубя. Приемете го като шега, още повече, че е и в категория Хумор. (ето го и оригинала)

Здравей, Google+

С теб се познаваме съвсем отскоро, малко повече от месец. Аз бях запленен от теб още от пръв поглед. Прекарахме толкова много време заедно и това ми изглежда толкова… как да кажа… естествено?

Е, аз обикновено не казвам такива неща в една връзка (не и толкова скоро) , но… Е, ти ме караш да се чувствам толкова… специален! Искам да кажа, че с теб мога да говоря… Разбира се, понякога се налага да правиш компромис с моето непостоянство. Аз пък се съобразявам със суетата ти – непрекъснато се гримираш… Но пък аз смятам, че и така си си екстра.

Разбира се, имало е моменти, в които сме били заедно, но нещо сякаш е липсвало, нещо се е променило и плановете са се обърквали, но пък важното е, че сме били заедно и сме се забавлявали, нали така?

Ще ти призная, случва се да имам проблем с изразяването – при последната ми любов можех да казвам само по едно изречение – беше недотам добро като усещане; с теб, обаче, чувствам, че най-накрая мога да говоря свободно и неограничено. При последната ми връзка не знаех дори дали тече диалог, дали сме заедно и дали се виждаме. Беше някак… сложно. И трябваше да сложа край на това. Е, не съвсем…

С теб е различно! Имам усещането, че връзката ни може да продължи да се развива. Има много посоки, има го и взаимното (?) желание…

Добре, ще го кажа. Мисля, че те обичам! Знам, знам, наистина е твърде рано за това, а и ти все още имаш своите си „проблеми“, върху които да поработиш, но просто искам да знаеш, че аз съм тук, заради теб, и наистина ми се иска нещата между нас да се задълбочат…

Д.

Летище Централна поща

Ще ми се да вярвам, че това, което се вижда на екранния кадър по-долу, е някаква досадна грешка. Другият вариант е да е някаква шега, предвид какви НУРС1 ходят по Главната на Пловдив (приемаме, че са изстреляни от под часовника на пощата2).

Някак е нелепо сградата на Централна поща, която всички разпознават, да бъде отбелязана като Летище Пловдив (което пък се намира на 12 км извън града и никой не разпознава).

Иначе има заигравка – airport, airpost… (но тя май не се отнася съвсем точно до Български пощи)

Летище Пловдив