Categories
Ежедневно

Фентъзи-клуб в Пловдив

CreatureКато фен на епичното фентъзи (и на фентъзито, като цяло), се мъча да следя какво излиза на книжния пазар, своевременно да си го набавям, след което да го изчитам. Дотам. Няма с кой да споделя какво ми е харесало, какво не ми е, коя книга си заслужава, кой автор пише наистина увлекателно. Така и не съществува в Пловдив клуб на почитателите на фентъзито, в който да си заслужава да членуваш. Не казвам, че няма, напротив, има доста. Но всички клубове, които са ми известни, са съставени от дечурлига, които мама и тате не пускат да седят навън до късно, и под предтекст, че са на сбирка на клуба, си организират запои. Не съм някакъв пуритан, който да отрича тази форма на забавление. Не. Само че това не трябва да се превръща в основно занимание на членуващите в клуба.

Доскоро бях член на Българската гилдия на бардовете, обаче вече не съм. Защото не искам да плащам членски внос за виртуално членство, което по никакъв начин не удовлетворява изискванията ми, а и защото някак идеите, наложени от Създателите, се разминават с моите. Дълга тема, която не искам да отпочвам.

От доста време обмислям няколко идеи за сформирането на (първоначално) малка група ревностни фенове-почитатели на фентъзито, с които да можем да дискутираме (както виртуално, така и на живо) различни теми, да обменяме идеи, впечатления, книги, да си разказваме истории, книги, да пием по едно питие (между другото)…

Желаещи да се присъединят? Пишете ми на мейла или оставете коментар тук. И ще ви помоля за коментари само по темата, без излишни приказки.

Categories
Ежедневно

…да не бъдеш разбран

Отдавна трябваше да си дам сметка за факта, който винаги съм знаел на подсъзнателно ниво, но така и не исках да допусна до мислите си. Хората са различни. Каквото и да прави обикновеният човек, той никога не би могъл да угоди на всеки. Опитите ми да стигна до съзнанието на всички, които четат този блог и да бъда правилно разбран, са били през цялото време обречени на неуспех.

В този блог се опитвам да бъда себе си, по-точно – да се протягам навътре в душата си, към окъпаните в бяла светлина кътчета и да изваждам на показ онази, по-добрата си половина. Когато една машина не се използва, частите й клеясват, покриват се с ръждата на времето, с мръсотията, която то изсипва върху тях.

Човекът, както обичам да казвам, заимствайки тази прекрасна метафора от Зелазни, е създание от светлина и мрак, душата му – бойно поле на доброто и злото. Но злото винаги е било по-близо до неговата същност, винаги е било по-лесната алтернатива, по присъщият му път. То е като проекция на собствения му егоцентризъм, следствие е от него, свързано е с онази крещяща в съзнанието ни нужда да помислим най-напред и единствено за себе си, да се поставим в центъра на заобикалящата ни вселена. Не, не говоря за абсолютното зло, говоря за ежедневната, прозаична дилема: „да се погрижа за себе си, или да жертвам удобството си заради другия“.

Ако се замислим, неизбежно ще установим, че е по-трудно да сме добри, а най-трудно е да сме разбиращи. Разбиращи другите, искам да кажа.

Доброто, както и желанието да го вършим, е толкова уязвимо и деликатно, толкова по-далеч от внедрения в гените ни егоизъм. Толкова по-крехко. И е толкова лесно да оставим тинята на живота да се полепи по него, да се просмуче, да го покрие със сивите, пепеливи следи на разбити мечти и илюзии… И всяка секунда е анихилатор. Унищожител на още едно атомче, на още едно микронче от полюсната дистанция между него и злото.

И ето, идва онзи момент, когато застанали в центъра на собствената си координатна система, дори не разбираме, че тя вече не е координатна. Не разбираме, че Х и У отдавна са се слели, а ние просто стоим в началото на дългата права на падението. В края на която ни чака смъртта. Черната вестителка, която ще отнесе със себе си едни СИВИ хора.

В този блог, а и в предишния, се опитвам да си припомням, че съм създание от светлина и мрак, а не сива сянка. Да възстановявам, доколкото ми е по силите, същите тези атомчета и микрончета – в мен, а и (колкото и дръзко да звучи) във вас. За да не се случи никога остриетата да се срещнат в онази права линия. За да не се затвори никога ножицата в душите, прерязвайки човещината ни. Опитвах се в напрегнатото, зло време, в което живеем, в това обричащо ни на механични реакции, на първосигналност и нагонистична близост със злото ежедневие, да се докосвам до позабравената белота в самия себе си, да потопя филизите на мислите си в чистия й блясък и да си спомням кой съм все пак. Или какво – човек.

Съжалявам, че не успях да бъда разбран. Този блог не бе сцена, по която да дефилират стремежите ми към тщестлавие, както мнозина си помислиха, не бе и аулата, в която се разнася менторския тон на някой кабинетен псевдоинтелект, това бе малкото и уютно кътче, в което можехме да оставаме насаме – само вие и аз. И между наздравиците да казвам, а понякога и да крещя истината за нещата, такава, каквато я виждам – колкото на вас, толкова и на самия себе си.

Categories
Ежедневно

Честита Баба Марта!

МартеницаЧестита Баба Марта на всички, които, предполагам случайно, попадате на тази страница.

Следват всички онези стандартни пожелания за случая, които в края на днешния ден ще ви е омръзнало да слушате и повтаряте. Именно затова ще ви лиша в тези няколко секунди, докато четете тези редове, от баналните и заучени фрази, повтаряни френетично.

Затова ви предлагам и една алтернативна мартеница – някак си по-интернетска :). Дано ви харесва.

Categories
Ежедневно

Здравей, свят!

Здравейте!

Ето че отново сме заедно и това е прекрасно! Светът е хубав, животът е песен… Накратко – КЕФ!

Чувствам разяждаща потребност да се обърна към онези, които с трепет и свити сърчица бавно обезумявахте, разкъсвани от съмнения и надежда днешният ден никога да не настъпи.

Колко безсънни нощи прекарахте, терзаейки се с изконния въпрос “Ще го бъде ли или не?”

За тези, които в продължение на няколко месеца страдаха от колики, преглъщайки с мъка коравия залък, наречен Gregg – МОИТЕ НАЙ-ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ. Сериалът е с продължение, драги. Очакват ви още такива месеци, а после и още, и още, и още…

Малко свещи сте палили!

Аз пак съм тук и се завръщам със страшна сила. Между живота и смъртта избрах живота и смятам здраво да се вкопча в него. Тук удрям точка – въпросът е приключен.