Categories
Бележки

Пич, къде са ми коментарите!?

Системата за коментари (текущо Disqus), публикува коментарите веднага, без предварително модериране. Част от коментарите, обаче, скоро след публикуването им, заминават в небитието, изпратени там поради следните причини:

  • Спам: никак не съм толерантен към спама и го премахвам веднага щом го забележа. Това се отнася най-вече за коментари, които не допълват дискусията и/или публикацията, а са оставени с цел да се посочи някакъв адрес на сайт.
  • Анонимност: нямам нищо против анонимните коментари, доколкото системата ги позволява, стига да са наистина добре издържани, написани грамотно и да допълват публикацията и/или дискусията. Не толерирам, обаче, анонимни коментари, които съдържат лош и груб език, насаждат някакви омрази, нетърпимости и пр.
  • Шльокавица: трудно се чете, а и практиката показва, че онези, които наистина имат какво да кажат, за да обогатят публикацията и/или дискусията, знаят как (дори при липса на инсталирана кирилица на компютъра) да преобразуват текста си в четим текст на български.
  • Не е по темата: Ако оставеният коментар не е по обсъжданата тема, а се отнася до съвсем различно нещо, вероятността да бъде премахнат е изключително голяма, за да не довежда до объркване на посетителите на блога.
Categories
Бележки

Регистрации

Забелязвам една тенденция, което е по-скоро смутителна, отколкото похвална.

Всички се регистрират навсякъде. При въпроса „защо?“, отговорът е „За да видя какво е“.

Мен това ме притеснява, смущава и обърква. Живеем във време, в което информацията, в по-голямата й част, е общодостъпна и свободна и е само на няколко клика разстояние. И всеки може да прочете „какво е“ това ново и лъскано нещо, за което всички говоряти да прецени доколо е за него, отговаря на потребностите и разбиранията му, на свободното време, за пригодността за бизнеса и т.н.

След което, веднага след регистрацията, се започват експерименти за средата, които често завършват с компетентни изказвания от рода на „много е тъпа, не е за мен“, породени от неразбирането и непригодността на всеки към всичко.

В момента премахвам от списъците си с последователи/приятели от няколко мрежи хора, марки и фирми, които само са се регистрирали, но не ползват услугата. Вече спрях да приемам покани преди да видя, че съответният потребител или фирма няма направени някакви значими приноси в съответната мрежа.

Categories
Бележки

Социална хигиена

В последно време използвам доста канали, за да мога да комуникирам с приятели и познати и да си споделяме какво ни вълнува и тревожи, какво се случва с нас и около нас. Покрай тази комуникация, обаче, се натрупаха достатъчно солидно количество люде, които най-общо бих могъл да определя като „мъртви души“. Хора, които или не използват съответния канал, или го използват по съвсем различен начин, което довежда до срив в комуникацията между нас. Това довежда до прекомерни количества шум, в който трудно може човек да се ориентира и ориентацията отнема солидни количества време (а то все не достига, мамка му!).

Затова, след премисляне, реших да изтрия доста народ, с които по един или друг повод или нямаме общи теми, или и да имаме, не сме ги обсъждали досега (без значение причината). Започнах с Facebook. Изтрих доста хора от списъка ми с приятели, намалих го наполовина.

хигиена

Изтрих приятели, с които общувам на други места.
Изтрих приятели, с които не общувам и няма да общувам.
Изтрих хора, които съм добавял в списъка, докато играех игри, и те ми бяха необходими там. Вече не играя игри.
Изтрих повечето от съучениците си, защото никога не сме били дори близки.
Изтрих голяма група хора, с които общувах в последно време, но така трябваше да се случи. Верижна реакция. Свързващото звено между нас не удържа и се скъса. На тази група, макар че едва ли някой от тях ще попадне на тази публикация, поднасям най-искрените си извинения – вие сте прекрасни, никой от вас не трябваше да бъде изтрит, но по никакъв начин не сте длъжни да ме търпите и аз не бих искал да ви причинявам подобно нещо.

Двама дори блокирах, единият – без дори да има вина.

И още не съм приключил. Въпреки това, нищо не е окончателно и не е невъзможно някой от изтритие отново да се върне в списъците. Само че този път няма да е по моя инициатива.

Categories
Бележки

Кошчето

Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме сърбят, имам много идеи и неща, за които искам да пиша, които искам да свърша – не само тук, – но всичко, до което се докосна, бива омърсено от жлъч и има по-скоро някаква гротескна форма.

До преди време в моменти като този си имах „кошче за душевни отпадъци“, в което изспипвах изринатата насъбрана вътре в мен чернилка и сякаш ми олекваше. Или поне си въобразявах, че така става.

Сега времената са малко по-различни, по-динамични и кошчето ми през по-голямата част от времето не е наоколо. Особено когато ми е най-необходимо.

И за да не стоварвам всичката мизерия, която ме е заляла напоследък тук, удрям една голяма точка за известно време.

А вие как се справяте с моментите на афект?

Categories
Бележки

Времето

Tunnels of TimeЕдно от нещата, които най-много ме дразнят, е неспособността на някои люде да боравят правилно с понятието време.

След 3 минути не значи след 2 или след 15, а значи 3, три, т-р-и.
Утре в никакъв случай не е другата седмица (освен ако днес не е неделя).

Издивявам когато някой ми каже „след няколко минути, след няколко дни…“. Колко са няколко? Гррр…