Categories
Бележки

Path и умението да поднесеш извинение

Path logo

Path несъмнено заслужава отделна, по-пространна публикация тук, отколкото тази бележка ще бъде, защото приложението представлява интересен подход към социалните мрежи и вероятно е правилният път за развитието им и достигането им до ново поколение.

Голяма пушилка се вдигна около информацията, публикувана от блогър, че Path изтеглят контактите на потребителите на приложението за iPhone и ги складират на сървърите си без знанието и изричното съгласие на потребителя. Това е против условията на Apple и техния App Store. Дейв Морин, основател и изпълнителен директор на Path, първо се извини, а после обясни, че не го правят за лошо, а за да помогнат по-лесното намиране на приятелите в мрежата.

Сериозна PR криза в социална среда. Особено във време, когато потребителите са чувстителни на тема лични данни и поверителност на информациите.

Майкъл Арингтън публично призова изтриването на складираните информации. Точно това се прави в такива моменти на криза, когато искаш да запазиш доверието на потребителите си – изтръгваш проблема из основи и поднасяш извиненията си. Точно това направиха и Path (реакциите в Techmeme).

„Ние вярваме, че потребителят трябва да държи контрола, когато се отнася до споделяне на лични данни. Също така вярваме, че делата са по-красноречиви от думите. Затова, като израз за нашата отдаденост за защита на личните данни и поверителността, изтрихме всичката информация за контактите на потребителите от нашите сървъри. Вашето доверие значи много за нас и ние бихме искали да имате пълен контрол върху информацията си в Path.“ — Дейв Морин

На всички е ясно, че Path едва ли биха седнали да се обаждат на всички контакти и да ги призовават да използват приложението им, а са се стремили да направят използването на услугата и откриването на приятели по-лесно и приятно за потребителите си. Приложението дори не създава автоматично приятелства, на база съвпадение в данните (за разлика от други подобни приложения), а само отправя предложение за такова. Вижте статията в Wired с обяснението на Морин.

Похвално решение, бързо и адекватно. Със сигурност ще бъде запомнено, но пък признаването на допуснатата грешка и желанието за развитие в правилна посока със сигурност ще донесе на Path много повече дивиденти, отколкото ако се бяха покрили в очакване шумът да утихне. Хората грешат, на всички се случва да оплескат по нещо. Но малцина имат доблестта да признаят грешката си и желанието си да се поправят.

Именно тези хора успяват да вървят напред и да печелят уважение.


Забележка: Използвам Path, но не приемам случайни приятели там – само хора, които наистина са ми близки приятели и с които споделям лични информации, затова опитите да се свързвате с мен там в повечето случаи биха били напразни.

Categories
Бележки

Бардското гробище

Екранният кадър по-долу е на споделяне от страницата на Издателска къща Бард във Facebook.

Bard

На пръв поглед – нищо нередно. Проблемът е, че се появява в петък, 27 януари. Книгата е обявена, че излиза на 30 януари. Преди да излезе книгата, няма как да знаеш коя глава започва на страница 313 – това го знаят единствено човекът, който е странирал книгата за печат и в печатницата.

Когато го посочих като проблем, администраторът на страницата ми обърна внимание върху „Държа в ръцете си“, което е технически възможно – нали работи в издателството, нормално е книгата да е вече излязла от печат и тиражът да е достигнал до тях. Каза ми също, че щом той я държи в ръцете си, значи книгата вече е налична и ѝ трябва време, за да достигне до читателите, именно затова е обявена по-късна дата.

Добре, въпреки надписа на сайта, щракнах върху поръчка… но дори и след това ми изписа съобщение, че доставката ще може да бъде извършена след 30 януари.

Два телефонни разговора с Хеликон по-късно (с централния им офис и с най-голямата им книжарница в Пловдив) стана ясно, че ще я получат след 30-ти.

Сиреч, за да отговориш на въпроса, трябва да си от веригата между издателството и разпространителите/книжарниците. Отделен е въпросът, че отговорът на въпроса предполага да държиш в ръце книгата. А щом е попаднала в ръцете ти, едва ли ще си играеш да отговаряш, да продължаваш да се надяваш да я спечелиш безплатно. Защото Еко си струва да бъде не само прочетен, но и притежаван.

А Бард си трува да се замислят върху присъствието си онлайн, върху подобряването му, особено на сайта си, който си е същият, откакто го помня и ползвам – някъде от 2005 година!

Поуката: Когато правите промоции, игри или томболи, правете ги реални, не оставяйте у хората усещането, че ви се свиди да дадете наградата, която сте посочили. Направете играта така, че наистина да предизвиква желание на потребителите да се включат – предизвикателна, но не и невъзможна за изпълнение. И си дръжте сайта актуален, релевантен, с вярна и неподвеждаща информация. Той е дигиталната ви крепост, социалните медии са само за допълнение.


Categories
Бележки

За (поне един) член на журито на Eventex Awards

eventex awards

Дни преди провеждане на тазгодишното издание на Eventex Awards 2011, член на журито ми разкри (без дори да ме познава), че дори не знае как да гласува за събитията, включени в конкурса, тъй като не е присъствал/а, не е участвал/а и не е гледал/а1 никое или по-голямата част от тях.

Искрено се надявам, че поне останалите членове на журито все пак са имали възможност да се запознаят какво журират и правилно са оценили и отсъдили на база наблюденията си върху събитията-участници.

Но този случай трябва да служи за пример на всички, които организират конкурси – подбирайте си качествено журито така, че да знаят какво ще оценяват, да могат компетентно да отсъдят и изберат най-добрите и заслужилите, а не само да си правят PR на гърба на събитието. Или пък обратното. Защото рано или късно истината излиза наяве.


Categories
Бележки

Димитър Цонев тук-таме

Дори не помня защо потърсих името си в социалните мрежи. Открих, че не само аз и чичото с мустаците споделяме името Димитър Цонев. Но ако вие търсите мен, конкретно мен и точно мен, ето как да ме намерите (освен от страницата за контакти, разбира се):

Facebook

Ето този профил е моят личен, но ако не се познаваме лично, ако не сме имали допирни точки досега, можете да се абонирате за публичните ми обновявания, но вероятно е по-добре да следите (и евентуално – харесате) публичната ми страница.

Не съм никой от тези хора, не познавам никой от тях:

Google+

В социалната мрежа на Google нещата са относително по-спокойни. Ето го личният ми профил и при интерес можете да ме добавите в кръговете си, но не разчитайте аз непременоо да направя същото.

Не съм никой от тези хора:

Twitter

Псевдонимът, който използвам в Twitter за чуруликане e dtsonev (а за бързи въпроси е най-добре askDtsonev).

Не съм този човек:

Categories
Бележки

Технически затруднения и (евентуално) краят на блога

месомелачка

Поради технически затруднения, съществува някаква вероятност скоро този блог („Дневникът на един Gregg“) да изчезне от лицето на Интернет. Ако това се случи, бих искал да знаете, че съм безкрайно благодарен за това, че бяхме заедно толкова дълго време – някои от вас вероятно го помнят от около 2004 година. Със сигурност, в случай, че чудото подмине тази приказка, ще ми липсва споделянето (макар напоследък и рядко) на нещата, които се случват наоколо или не съвсем, но засягат и мен, нас. Със сигурност ще съхраня архива, както пазя архивите на всички предишни версии на блога си (за съжаление без предишните облици, теми или както там ги наричате, които изтрих преди време по погрешка).

Може би пък това е знак, че е време да спра с блогването – никога не съм бил „от елита“, нито съм имал такива цели – този блог е мой, личен, в който споделям нещата, които и както ме вълнуват, без опити за спечелване на излишно внимание, интерес, печалби, кликания и пр. За мен беше важно съдържанието, както и общуването по темите, които ме вълнуват и за които съм писал. Не съм печелел на гърба на читателите си, нито съм ги облъчвал с реклами (с изключение на около 10 дни, в които имаше AdSense, тестово). По-важно при блогването е комуникацията, не печалбата. Аз със сигурност спечелих повече, отколкото ако бях наблегнал на рекламите.

Радвам се, че през 2008 г. успях да направя нещо, което чак сега излиза на мода – стимулиране на блогъри да правят нещо срещу написана публикация. Така се роди „Блогъри пишат за театър“. Далеч съм от мисълта, че всичко беше съвършено, но на мен ми беше интересно да прочета публикациите за театралните постановки, които бяхме подбрали с водещите български театри.

И така, ще ми се това да не е сбогом, а всичко да се размине и нещата да продължат да функционират както досега или дори по-добре, както бях планирал. Въпреки това не искам да се разделим, без да си качем поне едно „чао“.