Categories
Бележки

Още малко за коментарите тук

Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите.

Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите.

Спирането на коментарите се отразява добре на сайта и на мен, тъй като коментирането на други места довежда до увеличаване на аудиторията му и води нови посетители насам — така съдържанията достигат до по-широк кръг хора. За почти един месец посещаемостта на сайта е нарастнала значително, съдейки по статистиките. Не смея да твърдя, че това се дължи единствено и само на спирането на коментарите, но си мисля, че е фактор.

Постмодерирането и обгрижването на коментари е и времеемко. Въпреки че Disqus, като предпочитана от мен платформа за коментари, се справят отлично с това, времето на всички ни е ограничено и крайно недостатъчно. Доброто обслужване на коментари изисква следене и познаване на цялата дискусия, мненията на всички коментирали досега, за да може да се продължи дискусията адекватно. Отделно, че тя трябва да изглежда приветливо, за да се запази добрия имидж на сайта и доброто му приемане от потребители, които сега попадат на него.

Докато имаше функционалност за коментиране (и сега продължава да я има, но е скрита за случаите, когато (ако!) някои публикации позволяват коментиране), коментарите оставаха почти скрити, заровени най-отдолу, в дъното на страницата. Дотам рядко достигат читатели, които да им обърнат внимание и да се включат с мнението си в дискусията. Наблюденията ми от доста време в български блогове, а и в няколко чужди показват, че коментарите отдавна не са толкова полезни за читателите, а и в повечето случаи са дори ненужни. Те не са от полза и за самия автор, като подкрепа или оборване на тезата му. Коментар „много ми харесва, супер публикация!“ няма абсолютно никаква стойност. Нито за автора му, нито за автора на публикацията, нито за следващите читатели. Би имал такава, ако съдържаше защо е или не е супер, какво точно се харесва/не се харесва и по какъв начин написаното ще промени потребителя, който коментира. Това се случва изключително рядко.

От друга страна спирането на централизирано място за коментари позволява на читателите да обсъждат написаното не с останалите читатели на блога, а със социалните си кръгове – приятели, познати, последователи… Хората, с които евентуално споделят общи интереси. Във време на усилено социално присъствие и на „узряване на социалния граф“, споделянето на мнение по теми сред хората, които имат значение за потребителя, е по-важно и по-значимо за изграждане на авторитет от споделянето с непознати.

Да, около блоговете и чрез коментарите в тях може да се изгражда, развива и поддържа читателска общност, но пък и без коментари такава общност може да се поддържа на по-глобално ниво, макар и значително по-трудно.

Като някакъв експеримент и като опит за улеснение за зараждане на дискусия, някои публикации тук автоматично припознават споделяния в Google+ и позволяват обсъждането им там. Пример е публикацията за филма „Anonymous“ – под нея, отдолу на страницата, има автоматично припозната препратка към Google+, където желаещите могат да споделят мнение, впечатление, коментар, бележка. Защо Google+? Защото е по-отворена платформа, по-интересна като проект в развитие, по-предвидима… Ако измисля начин, по който това да се случва автоматично и с Facebook, но без да се показва тук кутия за коментари и самите коментари, вероятно ще добавя и него като възможност.

Разбира се това не ограничава коментирането само там; всеки който желае, може да коментира написаното тук където и както реши, където му е най-удобно да го направи. Било то онлайн или офлайн.

Във време на мъртвото вече блогване, моят блог е моята крепост, така че имам изключителното право да взема това решение.

Categories
Бележки

Новата стара черна навигационна лента на Google

Щеше ми се да съм свидетел на някакъв бъг, но уви, черната навигационна лента се връща обратно в Google, като грозна комбинация с новата навигация.

Черната лента е, по мое мнение, грозна, навява усещане за тревожност и по никакъв начин не се вписва в минималистичния дизайн на продуктите на Google, нито пък в цветовата схема, която използват.

Намирах досегашната навигация за много по-добра в дългосрочната им стратегия и път за унифициране на продуктите и продължавам да съм на мнение, че посоката е правилна. Ще ми се да вярвам, че черната навигация ще е само временна, като опит за превъзпитаване на потребителите в унифицираното преживяване в екосистемата продукти.

Categories
Бележки

Foursquare Explore

След Explore в уеб, Foursquare пуснаха функционалността и в мобилните си приложения.

Интересно е, забавно, заслужава да му се обърне някакво внимание, особено ако сте авантюристи и обичате да експериментирате. Хубавото е, че за разлика от основната функционалност за чекиране, тази е бърза и полезна и не губи излишно много потребителско време и внимание.

Повече по темата (ако официалният блог не е достатъчно) – в Techcrunch.

Categories
Бележки

Path и умението да поднесеш извинение

Path logo

Path несъмнено заслужава отделна, по-пространна публикация тук, отколкото тази бележка ще бъде, защото приложението представлява интересен подход към социалните мрежи и вероятно е правилният път за развитието им и достигането им до ново поколение.

Голяма пушилка се вдигна около информацията, публикувана от блогър, че Path изтеглят контактите на потребителите на приложението за iPhone и ги складират на сървърите си без знанието и изричното съгласие на потребителя. Това е против условията на Apple и техния App Store. Дейв Морин, основател и изпълнителен директор на Path, първо се извини, а после обясни, че не го правят за лошо, а за да помогнат по-лесното намиране на приятелите в мрежата.

Сериозна PR криза в социална среда. Особено във време, когато потребителите са чувстителни на тема лични данни и поверителност на информациите.

Майкъл Арингтън публично призова изтриването на складираните информации. Точно това се прави в такива моменти на криза, когато искаш да запазиш доверието на потребителите си – изтръгваш проблема из основи и поднасяш извиненията си. Точно това направиха и Path (реакциите в Techmeme).

„Ние вярваме, че потребителят трябва да държи контрола, когато се отнася до споделяне на лични данни. Също така вярваме, че делата са по-красноречиви от думите. Затова, като израз за нашата отдаденост за защита на личните данни и поверителността, изтрихме всичката информация за контактите на потребителите от нашите сървъри. Вашето доверие значи много за нас и ние бихме искали да имате пълен контрол върху информацията си в Path.“ — Дейв Морин

На всички е ясно, че Path едва ли биха седнали да се обаждат на всички контакти и да ги призовават да използват приложението им, а са се стремили да направят използването на услугата и откриването на приятели по-лесно и приятно за потребителите си. Приложението дори не създава автоматично приятелства, на база съвпадение в данните (за разлика от други подобни приложения), а само отправя предложение за такова. Вижте статията в Wired с обяснението на Морин.

Похвално решение, бързо и адекватно. Със сигурност ще бъде запомнено, но пък признаването на допуснатата грешка и желанието за развитие в правилна посока със сигурност ще донесе на Path много повече дивиденти, отколкото ако се бяха покрили в очакване шумът да утихне. Хората грешат, на всички се случва да оплескат по нещо. Но малцина имат доблестта да признаят грешката си и желанието си да се поправят.

Именно тези хора успяват да вървят напред и да печелят уважение.


Забележка: Използвам Path, но не приемам случайни приятели там – само хора, които наистина са ми близки приятели и с които споделям лични информации, затова опитите да се свързвате с мен там в повечето случаи биха били напразни.

Categories
Бележки

Бардското гробище

Екранният кадър по-долу е на споделяне от страницата на Издателска къща Бард във Facebook.

Bard

На пръв поглед – нищо нередно. Проблемът е, че се появява в петък, 27 януари. Книгата е обявена, че излиза на 30 януари. Преди да излезе книгата, няма как да знаеш коя глава започва на страница 313 – това го знаят единствено човекът, който е странирал книгата за печат и в печатницата.

Когато го посочих като проблем, администраторът на страницата ми обърна внимание върху „Държа в ръцете си“, което е технически възможно – нали работи в издателството, нормално е книгата да е вече излязла от печат и тиражът да е достигнал до тях. Каза ми също, че щом той я държи в ръцете си, значи книгата вече е налична и ѝ трябва време, за да достигне до читателите, именно затова е обявена по-късна дата.

Добре, въпреки надписа на сайта, щракнах върху поръчка… но дори и след това ми изписа съобщение, че доставката ще може да бъде извършена след 30 януари.

Два телефонни разговора с Хеликон по-късно (с централния им офис и с най-голямата им книжарница в Пловдив) стана ясно, че ще я получат след 30-ти.

Сиреч, за да отговориш на въпроса, трябва да си от веригата между издателството и разпространителите/книжарниците. Отделен е въпросът, че отговорът на въпроса предполага да държиш в ръце книгата. А щом е попаднала в ръцете ти, едва ли ще си играеш да отговаряш, да продължаваш да се надяваш да я спечелиш безплатно. Защото Еко си струва да бъде не само прочетен, но и притежаван.

А Бард си трува да се замислят върху присъствието си онлайн, върху подобряването му, особено на сайта си, който си е същият, откакто го помня и ползвам – някъде от 2005 година!

Поуката: Когато правите промоции, игри или томболи, правете ги реални, не оставяйте у хората усещането, че ви се свиди да дадете наградата, която сте посочили. Направете играта така, че наистина да предизвиква желание на потребителите да се включат – предизвикателна, но не и невъзможна за изпълнение. И си дръжте сайта актуален, релевантен, с вярна и неподвеждаща информация. Той е дигиталната ви крепост, социалните медии са само за допълнение.


Categories
Бележки

За (поне един) член на журито на Eventex Awards

eventex awards

Дни преди провеждане на тазгодишното издание на Eventex Awards 2011, член на журито ми разкри (без дори да ме познава), че дори не знае как да гласува за събитията, включени в конкурса, тъй като не е присъствал/а, не е участвал/а и не е гледал/а1 никое или по-голямата част от тях.

Искрено се надявам, че поне останалите членове на журито все пак са имали възможност да се запознаят какво журират и правилно са оценили и отсъдили на база наблюденията си върху събитията-участници.

Но този случай трябва да служи за пример на всички, които организират конкурси – подбирайте си качествено журито така, че да знаят какво ще оценяват, да могат компетентно да отсъдят и изберат най-добрите и заслужилите, а не само да си правят PR на гърба на събитието. Или пък обратното. Защото рано или късно истината излиза наяве.