Категория: Бележки

Тукашната странична лента

Нещото, което ми е много досадно в много уебсайтове и блогове, са страничните ленти (познати като sidebars) – по презумпция трябва да съдържат интересни неща, но на практика са само допълнителен шум на страницата, който много рядко довежда до нещо позитивно.

В този сайт също използвам странична лента и тя също е шум, вместо добавена стойност към съдържанието. Вариантите са два:

  • Пълното ѝ премахване и експериментиране със съдържания, които заемат цялата налична ширина;
  • Преобразуването ѝ като част от съдържанието, а не генерирана извън него – напр. преместване там на маловажни неща като мета информации за съдържанието, бележки и пр.

Ще експериментирам и с двата варианта, защото сегашният е като изваден от 2003-та. Да видим до какво ще доведат експериментите. Пиша това, за да няма учудени какво се случва и защо се виждат „странни неща“. 🙂

Проблем с коментарите

Gawker още преди време споделиха, че срещат затруднения в управлението на коментарите и обмислят начини да се справят с тях и да увеличат качеството на оставените коментари. Това при тях се случва за пореден път.

Системите за коментари са счупени и имат нужда от фундаментално преосмисляне. Особено за сайтовете, в които има много съдържание и то генерира купища коментари.

В голяма част от случаите коментарите са излишни или са спам и в най-голямата си част (ако ги има) не допринасят за развитието на статията или идеята (защото не са свързани с нея и не я променят. Ако го правят, това е много рядко). Ето защо коментарите тук са спрени. А начинът за справяне с тях е лесен – всеки може да коментира където му е удобно – в своя сайт/блог, в някоя социална медиа/мрежа… но не и тук.

Всъщност имам няколко идеи за това как коментарите и съдържанията могат да бъдат поправени, но на този етап не мога да разкрия повече информация. Не и докато не разпиша нещата изцяло и не изпробвам как се случва (и дали) това на практика. Но ако някой има интерес или е любопитен да експериментираме заедно, да не се срамува. 🙂

Грозният български бизнес

Който и сайт на българска дигитална агенция да отворите, ще прочетете нещо от сорта:

„работим с клиентите си, проучваме техния бизнес и потребности и им предлагаме най-доброто решение, което да отговаря на техните високи очаквания и изисквания“

В такъв случай, да попитам:

Защо бизнесът ви е толкова грозен? Защо очакванията и изискванията ви са толкова малки? Не се ли срамувате от това!? Защо на сайта ви пише, че сте лидери в областта си, при положение, че лидерство чрез посредственост не се постига!?

Сами си пречим за цъфтяща индустрия

Чета статия в TechCrunch „Как стартиращите фирми са ключови за възстановяване на икономиката“.

Статията е интересна и много вярна, препоръчвам да ѝ отделите няколко минути, за да я прочетете (на английски).

Също така, сетих се и за една мисъл на Маргарет Тачър.

България никога няма да бъде като Америка. България никога няма да бъде дори като Западна Европа. Защото сме още по-исторически обременени. И не спираме да си измисляме врагове, от които да се предпазваме, вместо да измисляме начини да се развиваме. Търсим виновни, ровим назад в историята, вместо дръзко да гледаме напред.

Нямаме политиката и волята да гледаме напред. Всичко е краткосрочно, временно, без идея за по-нататъшно развитие. Ако щете дори политиците си правят плановете само в рамките на мандата, а на всичко, което е по-дългосрочно, не се дава приоритет.

Това важи с пълна сила и за дигиталната ни индустрия. Липсва свежият полъх, липсва визия за бъдещето, всичко е здраво свързано с миналото, назад от тенденции и новости, налагани от Запада и отвъд океана. Ако се създаде нещо ново, то е само копие на чужда идея, успешна в друга среда, привнесена наготово и без адаптиране на родния пазар. Без визия за по-нататъшното ѝ развитие.

Примери има много. При достигнат пик през есента на 2011 на сайтовете за групово пазаруване, Инвестор едва днес задават въпроса дали е преминал.

Потенциалните инвеститори (то не че ги има) се притесняват от рисковите вложения в непроверени, нови идеи. Защото не са възпитани в такова мислене. Поставят си сами ограничение и страх от неуспеха на идеята.

„Врагът на иновацията е изречението ‘докажи го!’“ —Роджър Мартин

И дори организации, които трябва да тласкат и да помагат развитието на дигиталната индустрия и бизнеса, са се вкопчили в миналото и работят там. Това е мисията на Интерактив Адвъртайзинг Бюро България (IAB България), но те са само в сферата на добрите пожелания. Сайтът е скучен, постен, използва неумело възможностите, които WordPress предоставя като платформа.

„Големите“ задушават креативността, убивайки я в зародиш. Не позволяват виреенето на различни от кръжеца им идеи. Затова нямаме успешни StartUp проекти, затова има изтичане на потенциал и идеи от България, а тук остава само посредствеността. Защото на малката инициатива и свежа идея не се дава шанс да съществува. И това не се отнася само за онлайн.

Затова и WebIT вече не е българско събитие – от една страна защото се разрасна и има нужда от по-голям обхват, от друга – защото българската среда се оказва крайно неблагоприятна. На LeWeb’2011 президентът на Франция Саркози даде прием за участниците – защото форумът се случва във Франция и защото насърчава креативността, реализирането на нови идеи. А в България се плюнчат кой ходил на плаж…

Различните хора

Дигиталните хора си купуват сайтове.

Аналоговите – вестници.

Жюстин беше писала преди време за мултимедийните хора.

Има нещо сбъркано в модела – Пеевски би трябвало да е по-ориентиран и отворен към Интернет, като част от по-младото поколение и би следвало да знае, че традиционните медии вървят към залез. Но…