Отговорността на брандовете за служителите

Снощи зададох един въпрос във Facebook:

Трябва ли брандовете да бъдат отговорни (и да носят отговорност) за личните споделяния на техните служители?

дадох два възможни отговора:

  • Не — личните споделяния на служителите нямат нищо общо с работодателя/бранда
  • Да — брандовете трябва да бъдат отговорни за типа хора, които наемат

Разбира се, очаквах повечето от реакциите/отговорите да бъдат „Не“ (7 от 10 отговорили досега), защото това е на пръв поглед логичното. Както Дончо коментира, „Това може би е мечтата на перфектният Оруелски началник, но слава Богу, на практика е напълно неосъществимо!“

Реалността днес, за съжаление, е различна. Потребителите мислят по по-различен начин. Те не виждат разделението лично споделяне/споделяне от името на бранда. Когато служител сподели нещо в социалния уеб, то се възприема като част от посланието на бранда и независимо дали се харесва или не, то може да окаже влияние на личната преценка на потребителя за бранда.

Разделение лично споделяне/споделяне от името на бранда би било чудено, иделно, но на този етап неприложимо от гледна точка на масовия потребител.

Пример: Спомняте ли си случаят с „пръдването“ при откриването на IKEA в България? Коментарът беше написан от личния профил на служител на обслужващата агенция. Никой не го възприе така – всички реакции бяха срещу IKEA, като бранд.

Има disconnect между брандове, служители и потребители и това е част от настоящото ми изследване на социалния бизнес в България (можете да се включите).