За един приятел

Когато преди няколко дни писах за Изродче, всичко около публикацията беше като груба шега, която трябваше да секне веднага или скоро след натискане на бутона „Публикуване“. Подобни публикации имаше при Светла и при Жюстин и за незапознатите изглеждаха нелогично на фона на останалото съдържание. Трите публикации се отнасяха за едно и също нещо и бяха последният (може би отчаян) опит проблемът да бъде разразрешен тихомълком, без да се налага да се вдига излишно шум и да се подклажда напрежение.

От Facebook попаднах на публикация в блога на Светла, която ме втрещи, която ме остави безмълвен. Няколко пъти я прочетох, преди да проумея написаното.

Защото за него приказката беше приключила преди да открие своя „отговор на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало“.

Той предпочиташе да няма лице, заставаше зад аватар и се чувстваше удобно и комфортно зад него.

Борислав Борисов

Запознахме се с грандиозен скандал онлайн, мисля през 2000 година. После нещата се оправиха, започнахме да комуникираме чат-пат. След което за един период от време бяхме загубили дирите си. Докато случайно не открил блога ми. После създаде свой, после го изостави. Комуникацията между нас беше възобновена, макар и не много честа – успявахме да разменим по няколко думи, да се оплачем или похвалим. Беше единственият човек, който успя да ме провокира (от новия си блог) да разкажа нещо, което инак не бих разказал онлайн.

За толкова години не се срещнахме нито веднъж, а сме били на метри един от друг… Въпреки това и двамата знаехме, че там някъде, скрит в неизвестното, има някого, на когото може да се разчита. За каквото и да е, когато и да е. Между Коледа и Нова година ми подметна, че ще се постарае да отскочи до Пловдив, за да се видим. За съжаление не успя.

След което изчезна, оставяйки след себе си копнеж.

Почивай в мир, Борислав, приятелю!

  • Pingback: За един приятел | Блогът на Юруков()

  • Аз лично едва ли някога ще загубя чувството, че Борислав е там някъде. Навика от последната седмица да се оглеждам и да го търся по улиците ще преодолея по-бързо, надявам се.

  • Аз лично едва ли някога ще загубя чувството, че Борислав е там някъде. Навика от последната седмица да се оглеждам и да го търся по улиците ще преодолея по-бързо, надявам се.