Блогъри ходят на театър

Ходенето на театър е нещо нормално. От доста време насам съм особено доволен, че мога да го превръщам в нещо специално за околните, като ги каня на едно или друго представление в някой от театрите из страната. Това ми доставя голям кеф – да знам, че съм подарил на някого възможност да се забавлява. И понеже не мога да подарявам хляб, подарявам зрелища.

И така, по случай рождения ми ден утре, почерпих няколко блогъра, като ги поканих за театър. Някои ми отказаха, други веднага приеха. През февруари те ще ми гостуват тук, в блога, за да разкажат какво са гледали и впечатленията си от спектаклите.

Ходенето на театър е нещо нормално. От доста време насам съм особено доволен, че мога да го превръщам в нещо специално за околните, като ги каня на едно или друго представление в някой от театрите из страната. Това ми доставя голямo удоволствие — да знам, че съм подарил на някого възможност да се забавлява. И понеже не мога да подарявам хляб, подарявам зрелища.

И така, по случай рождения ми ден утре, почерпих няколко блогъра с покани за театър. Някои ми отказаха, други веднага приеха. През февруари те ще ми гостуват тук, в блога, за да разкажат какво са гледали и да сопделят впечатленията си от и за спектаклите.

има и още, но още уточнявам дати, имена, заглавия, затуй не съм ги включил в списъка, но веднага щом станат ясни, ще публикувам и тях.

блогъри пишат за театърВсички поканени получиха покани за двама, за да могат да споделят преживяването с избран от тях човек. Общата стойност на поканите е около 300 лв, които бяха покрити от bgbileti.com и водещите български театри, на които най-сърдечно благодаря.

Лично аз очаквам с огромно нетърпение началото на месец февруари, когато ще започна да публикувам, една по една, рецензиите и отзивите. Защото в крайна сметка мнението на зрителите е много по-интересно и по-важно от мнението на театралната критика, която може да бъде прочетена във всеки вестник или списание. Защото театър не се прави за критиката, а за публиката. И обратната връзка зрител-театър е много важна, а театрите нямат (все още) навика да се вслушват в думите на публиката. А публиката няма къде да сподели впечатленията си от видяното. Досега. И сега заедно ще променим това.

22 Comments

Радвам се, че Тишо ще има възможността да гледа „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ вместо мен – това е едно представление, на което наистина не ми се ходеше. Но съм благодарен за поканата (която ми се наложи да отклоня)!

Все пак, частично в моя защита мога да кажа, че на 23-ти януари съм на театър, тъй като имаме подарени билети от едни много добри приятели! Иначе, не ходим на театър често, но се случва. Много харесах „Ножицата“ и „Господин Ибрахим и цветята“ (@Пейо, мерси пак!;-)

Преди време си мислех, че театърът замира. За щастие, не е така, и киното не е „изяло“ неговия дал от „пазара“ на култура и изкуство…

Радвам се, че Тишо ще има възможността да гледа „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ вместо мен – това е едно представление, на което наистина не ми се ходеше. Но съм благодарен за поканата (която ми се наложи да отклоня)!

Все пак, частично в моя защита мога да кажа, че на 23-ти януари съм на театър, тъй като имаме подарени билети от едни много добри приятели! Иначе, не ходим на театър често, но се случва. Много харесах „Ножицата“ и „Господин Ибрахим и цветята“ (@Пейо, мерси пак!;-)

Преди време си мислех, че театърът замира. За щастие, не е така, и киното не е „изяло“ неговия дал от „пазара“ на култура и изкуство…

[…] За всички тези неща се разказва в пиесата на режисьора Людмил Тодоров: „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”.  Гледах я снощи в „Сълза и смях” по покана на Димитър Цонев, като част от инициативата „Блогъри ходят на театър”. […]

не спряха да поставят лепкави пиеси в сфумато. ако изиграят нещо светло ще експлодира света ебаси :/ беше интересно преди 4 години.. вече не е.
This comment was originally posted on velqn

Е да, там просто като разгледаш какво поставят все е някакъв бесен мрак… Не съм го писал в ревюто, но имаше хора, които напуснаха по време на представлението.
То като в живота е мрачно, по-добре в театъра да се забавляваш, така че може би една комедия или по-завързан сюжет е по-яко.
This comment was originally posted on velqn

Бях забравила да те чета.
Но пък ти продължаваш да бъдеш:) Като непоканена, няма да напиша нито едно ревю, пък!:Д

ПП: Намислила съм да поставям „Копой“ обаче. Без да съм гледала какво се е получило в Русе, заявявам, че моята постановка ще е в пъти по-добра!:))

Бях забравила да те чета.
Но пък ти продължаваш да бъдеш:) Като непоканена, няма да напиша нито едно ревю, пък!:Д

ПП: Намислила съм да поставям „Копой“ обаче. Без да съм гледала какво се е получило в Русе, заявявам, че моята постановка ще е в пъти по-добра!:))

Е какъв норматив, това са две поредни седмици.
Балет и оперета не съм сигурен, че ще издържа. Още не съм навършил подходяща възраст ми се струва.
София филм фест изглежда добра оферта 😉
This comment was originally posted on Малко мисъл, малко идеи…

За оперетата всяка възраст е подходяща – шегувит текст, игрива музика, много настроение и разпущане. Пусни някое от изпълненията на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова, сам ще се убедиш. А балета вече е нещо различно. При него трябва непрекъснато да следиш танца на тялото и да чуваш музиката. И всичко в синхрон, иначе губиш нишката. Обичах да тънцувам, ходех редовно на неделните купони и си беше божествено.
Албена
This comment was originally posted on Малко мисъл, малко идеи…

Вашият коментар