Технически затруднения и (евентуално) краят на блога

месомелачка

Поради технически затруднения, съществува някаква вероятност скоро този блог („Дневникът на един Gregg“) да изчезне от лицето на Интернет. Ако това се случи, бих искал да знаете, че съм безкрайно благодарен за това, че бяхме заедно толкова дълго време – някои от вас вероятно го помнят от около 2004 година. Със сигурност, в случай, че чудото подмине тази приказка, ще ми липсва споделянето (макар напоследък и рядко) на нещата, които се случват наоколо или не съвсем, но засягат и мен, нас. Със сигурност ще съхраня архива, както пазя архивите на всички предишни версии на блога си (за съжаление без предишните облици, теми или както там ги наричате, които изтрих преди време по погрешка).

Може би пък това е знак, че е време да спра с блогването – никога не съм бил „от елита“, нито съм имал такива цели – този блог е мой, личен, в който споделям нещата, които и както ме вълнуват, без опити за спечелване на излишно внимание, интерес, печалби, кликания и пр. За мен беше важно съдържанието, както и общуването по темите, които ме вълнуват и за които съм писал. Не съм печелел на гърба на читателите си, нито съм ги облъчвал с реклами (с изключение на около 10 дни, в които имаше AdSense, тестово). По-важно при блогването е комуникацията, не печалбата. Аз със сигурност спечелих повече, отколкото ако бях наблегнал на рекламите.

Радвам се, че през 2008 г. успях да направя нещо, което чак сега излиза на мода – стимулиране на блогъри да правят нещо срещу написана публикация. Така се роди „Блогъри пишат за театър“. Далеч съм от мисълта, че всичко беше съвършено, но на мен ми беше интересно да прочета публикациите за театралните постановки, които бяхме подбрали с водещите български театри.

И така, ще ми се това да не е сбогом, а всичко да се размине и нещата да продължат да функционират както досега или дори по-добре, както бях планирал. Въпреки това не искам да се разделим, без да си качем поне едно „чао“.