Българският театър зад граница

Наскоро в едно от малкото качествени телевизионни предавания за изкуство „Рецепта за култура“, видях режисьора на „Декамерон“ Диана Добрева, която разказваше как в продължение на месец, докато екипът на „Казанова“ (друг, неин театрален проект – б.авт) е гостувал във Франция, нито една персона от дипломатическата ни родна легация не е посетила събитието, въпреки, че режисьорката е изпратила покани на съответните представители. Стана ми тъжно и пусто. Диана е положила усилия да организира турне, да привлече вниманието на публика и критика към ставащото в родния театър, отвъд тесните му граници, а българи, които представляват лицето на държавата ни в чужбина, нямат никакъв интерес от комуникация с родния театър. Каква ли щеше да бъде посещаемостта на тези „знатни“ господа, ако вместо театър, събитието бе чалга концертче?

Това пише Елица Матеева в публикацията си за „Декамерон“. Този въвеждащ текст ми напомни за една отдавнашна комуникация… или по-скоро липса на такава… с българското посолство в Албания, когато с пловдивския театър трябваше да ходим на фестивал в Елбасан. Тогава пък чакахме културното аташе една седмица (или повече, вече не помня) да отиде от едната стая до другата, за да говори с нас по телефона, за да уредим подробности около пътуването…

Ще ми се да вярвам, че това са изключения, въпреки че и те са недопустими.