(без)Работен

Май вече е време да сложа край на активната почивка, която си бях дал след като напуснах театъра и да се захвана сериозно за работа. Първоначално предложенията, които получавах бяха повече на шега, отколкото нещо сериозно, затова и си дадох малко почивка, преди да се втурна стремглаво в цикъла ходене на работа-забавление-сън-ходене на работа. И се бях отдал на разни частни дългосрочни проекти, които запълваха част от времето, което иначе е отредено да се прекарва на работа.

Интересното в случая е, че докато нямаше нищо сериозно, с което да се захвана и което да ми доставя удоволствие да върша, сега изведнъж пред мен стоят няколко повече от сериозни предложения, всяко от които е по свой начин интересно и предизвикателно. И се чувствам опрян в стената, притиснат да кажа „да“ на едно от предложенията. Специално за две от няколкото предложения съм убеден, че могат да се комбинират по начин, по който да могат да бъдат изпълнявани и двете, без взаимно да си пречат, но пък от друга страна съм наясно, че всяка една фирма очаква да отделяш 100% от вниманието си на нея, а не да споделяш творческия си потенциал с друг.

Засега успявам да се изплъзвам и да не обещавам на никого нищо, но рано или късно ще трябва да се предам, да приема едно от всички и да откажа на останалите. Което е най-трудното, че не знам кое от всички предложения да приема.