Между реалното и виртуалното

Работата ми по колекцията лакове за нокти с марка SNB Professional от Стар Нейлз за сезон Есен/Зима 2015-2016 ме потикна към по-сериозен размисъл по тема, която отдавна изследвам – за размиването на границите между онлайн и офлайн, между реално и виртуално, за паралелите между тях.

Стремглавото навлизане на новите технологии в битието ни налага да изградим някаква обща представа за дигиталното и физическото, онлайн и офлайн. За съжаление темповете на навлизане са значително по-бързи, отколкото обществото може да създаде дефиниции на случващото се и да се адаптира към промяната, затова сме свидетели на т.нар. от Браян Солис дигитален дарвинизъм.

Именно неспособността бързо да адаптираме изградените представи и да актуализираме създадените дефиниции, онези, които изследват взаимодействията между онлайн и офлайн света често достигат до състояние на дигитален дуализъм – те продължават да ги разглеждат като две отделни, различни категории. Дигиталните дуалисти смятат, че дигиталният свят е „виртуален“, нереален, докато физирческият е „реалният“. Този дуализъм днес е имамен и всъщност е една голяма заблуда. Дигиталният и реалният свят са вече дотолкова смесени и трудно разграничими, границите между тях се размиват и изчезват все повече, дори вече са едва забележими, че не трябва вече да се използват старите термини, създадени в миналото. Живеем във време, в което действителността от атоми е смесена с битове и байтове и двете съвсем не са различни неща. Живеем в обогатена реалност. Дигиталното и материалното взаимно се изграждат и допълват. Това е съвсем различно от представата, че интернет е като Матрицата, където има реален свят (Зион), който напускаш, когато влизаш във виртуалното пространство (Матрицата) – Facebook, например, става все по-реален, докато физическият свят е все по-дигитален.

Амбър Кейс, която нарича себе си „киборг антрополог“, често се позовава на остарелите вече схващания на Шери Търкъл. Основно тя използва термина „второ аз“, когато описва онлайн присъствието. Концептуалното разделяне на т.нар. „първо“ и „второ аз“ създава фалшива двойнственост, защото хората дотолкова са омешили физическото си съществуване с дигиталното, че е практически невъзможно да се види разликата между тези две идентичности.

Само че дуализмът продължава да се насажда като тема – той е основна теза в много книги, които изследват социалните медии от тази им гледна точка. Само няколко примера – освен „Сами заедно“ на Шери Търкъл, вероятно някои са се сблъсквали с „Под повърхността“ на Николас Кар, „Култът към аматьора“ на Ендрю Кийн и още доста други, които не знам да са превеждани на български, но са любопитни четива – „The Net Delusion“ на Морозов, „Най-тъпото поколение“ на Бауърлейн, „Срещу машината“ на Зигел, „Не си джаджа“ на Лейниър… вероятно има и още много други, които не са ми попадали. Според всички тези автори проблемът на социалните медии е, че хората заменят богатството на контакта лице в лице с лишеното от емоции виртуално общуване във Facebook. Проблемът е в това, че тези автори разглеждат дигиталното и реалното като отделни; битува схващането, че времето и енергията, отделени за едното, ни лишават от възможността за активно участие в другото. Това е дигитален дуализъм пар екселанс. И той е измамен.

Според мен нашата реалност е едновременно технологична и органична, едновременно дигитална и физическа. Едновременно. Защото ние не преминаваме от дигиталния към реалния свят по начина, по който се случва в Матрицата. Вместо това живеем в една реалност – обогатена от атоми и битове. Не сме разделени между две сфери на „първо“ и „второ“ аз. Ние сме едно обогатено Аз. Профилът във Facebook отразява кого познаваме и какво правим офлайн, докато нашето офлайн битие зависи до известа степен и се променя в зависимост от това, което се случва във Facebook.

Нещо много важно, което потребителите на социалните медии знаят – ние не заменяме едната реалност с другата. Вместо това използваме сайтове като Facebook, за да увеличаваме офлайн взаимодействията си с другите. Мануел Кастелс го е казал:

„Никой, който ежедневно е в социалните медии, не е вече същият човек. Това е онлайн/офлайн взаимодействие, а не езотеричен виртуален свят.“

Написаното по-горе няма за цел да твърди, че социалните медии и уеб не трябва да бъдат изследвани и критикувани. Напротив, трябва и аз опитвам да го правя непрекъснато. Въпреки това критиците на социалните медии трябва да прегърнат идеята за обогатената реалност. Реалност, обогатена от дигиталното. Лошо ли е това? Не е моя работа и цел да отговоря на този въпрос, a да помогна някой друг да го направи.