Честит рожден ден, един Gregg!

32.

Това е числото, на което се закова персоналният житейски брояч на Gregg.

Тук би следвало да има пожелание, обаче няма. То ще бъде предадено лично1.

Честит рожден ден, Gregg!

—Valac

За един рожден ден повече

Birthday
Броячът се нулира преди час, а още с отмерването на първите секунди от новия ден започна да тече и т.нар. „Рожден ден на един Gregg“. Днес трябва да е, на 13-ти януари. Или всъщност… нищо особено – една година от живота неусетно се изнизва, за да отстъпи място на следваща, която се надявам, че ще е по-успешна от предходната.

Аз пожеланията ще си ги поднеса, разбира се, лично (благодаря за възможността!), но тук ще ти кажа нещо, което (предполагам) ще разбереш само ти.

ВидЯХ тЕ ДА СЛаГАш косЪМ в дъВКаТТТа На сестРа Ми! а. Влка

Честит рожден ден, един Gregg!

Photo: CraigPJ

За правописните грешки и изборите

В последно време, незнайно защо, в блогосферата се изписа доста за правилата за правопис, за това как се допускали много грешки при писане, съвети как да се избягват и възможности за проверка… Все хубави неща – лошо няма, предвид, че Google помни всичко и трудно забравя, хубаво е нещата да са както трябва. Ако щеш и от естетична гледна точка.

Оказва се, че не се греши само при писане в блогове – има си и тотално неграмотни хора, които, за радост, седят далеч от компютрите, интернет, не подозират какво е Web 2.0 и че въобще съществува и т.н. Ето на какво се спря погледът ми днес:

Кмета Йордан Джермански

Тази, и още 11 груби грешки се съдържа в малкото листче-пропаганда, което се беше промушило в пощенската ми кутия. Ето, след като на аналогов спам за предизборната надпревара може да има грешки, където се предполага, че всичко се преглежда и изготвя от мастити журналисти и PR-и, какво остава по блоговете…

Какъв е изводът ли? Ами „кметЮ“ ще остане без моя глас – не че бях тръгнал да гласувам за него (не че въобще съм се юрнал да гласувам за някого), но такава шокираща неграмотност, да си объркаш слогана на кампанията, ей, Богу, не бях виждал. И как да му повериш на такъв „юнак“ цял град да управлява!?… 😯

А ако тоз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата вземе, че стане кмет, ще се изселя извън границите му на (без)действие. Пък и има да си изчиства миналото, преди да гради каквото и да било бъдеще…

Сънища

Мъглата е тежка и плътна. Белезникавите й пипала галят нежно грапавата каменна плът на надгробните плочи, пропълзяват сред мократа трева, усукват се край тялото ми. Опитват се да пропълзят в очите, носа, устата, ушите ми. Искат да проникнат в мен, да ме превърнат в част от първичната си, мъртва белота.

Звуците на околния свят се объркват в хаоса на плътната въздушна маса, оплитат се сред нея и не могат да ме достигнат. Реалността сякаш се отдръпва, оставяйки ме насаме с мъглата и витаещите из нея видения. Край мен се е разстлало бяло платно, на което първичният ужас, който до този момент съм успявал да задържа окован в затвора на здравия си разум, започва да рисува видения.

Гробове. Имена. Дати. Надписи…

Събудих се, облян в студена пот.