Албена, в три версии

Албена

„Албена“ на Йордан Йовков е една от най-красивите български пиеси, може би една от най-познатите, най-четените и с най-запомнящи се персонажи. Ако не ми вярвате, попитайте някой и ще видите, че веднага, почти без замисляне, ще може да каже по няколко думи за Албена, за Куцар и за Нягул. Или поне да ги назове по име. Именно затова и театралният зрител, когато прекрачва прага на салона, има някакви предварителни очаквания, нагласи, тълкувание, готов е да осъди или оправдае героите за действията им…

За първи път пиесата е поставена на сцената на Народния театър през 1929г от Н.О. Масалитинов. През 70-те е поставена в пловдивския театър от Любен Гройс. През 2011 я гледаме отново в Пловдив, този път под режисурата на Пламен Панев.

Всъщност Пламен Панев не поставя „Албена“ за първи път сега – преди това е работил със заглавието в театрите в Кърджали и Русе. Географската отдалеченост на трите града не предполага публиката да познава и да е гледала някоя от другите постановки. По същия начин отдалечеността в годините не позволява познаване на работата на Масалитинов, а днес само някои си спомнят за спектакъла на Гройс (аз не съм бил роден тогава 🙂 ).

Е, аз не мога да пътувам през времето, но пък съм гледал „Албена“ на кърджалийския театър1, а след това доста дълго си говорих с колеги от русенския театър за тамошната „Албена“2, за да разбера как е еволюирала режисьорската мисъл, какво се е променило. Вече успях да изгледам и пловдивското представление3, чиято премиера е днес. Съжалявам, че трябва да го кажа, но аз не успях да видя някакво развитие от това, което вече бях гледал или чул.

Няма да описвам сюжета, той е познат на всички. Ако не сте от тези „всички“ – тайничко можете да прочетете пиесата и да запълните пропуска.

Основно място и в пиесата, и на сцената, заемат отношенията Куцар4—Албена5—Нягул6, а основният въпрос, който се разнищва е „подсъдна ли е красотата?“ Не получаваме готови отговори, всеки сам решава за себе си. Добре, това е чудесно.

Дълбокото познаване на текста, фактът, че съм гледал едната постановка и съм слушал много за другата, ми изиграха много лоша шега — не успях да получа дозата театър, заради която бях отишъл. Станах свидетел на странен микс между кърджалийската и русенската постановки. Поднесени на пловдивска сцена с малки промени в сценографията, труднозабележими – в костюмите и нова музикална среда7. Чувството за déjà vu ме налегна още в момента, в който видях каруцата на сцената при влизането в салона и не ме пусна до момента, в който светлините в салона не светнаха отново след края. През цялото време имах усещането, че това не беше работа на Пламен Панев, на когото се възхищавах за работата му по „Истанбулска история“ – всичко изглеждаше значително по-сурово, по-непремислено, като плод на някакъв по-ранен труд. Какъвто всъщност е.

„Албена“
фотограф: Георги Вачев

Странно беше, че след края мнението ми съвпадаше с това на тези, с които бях – ако Албена и Нягул не присъстваха на сцената, а те бяха само някакви въображаеми лица, за които само се говори – всичко щеше да е прекрасно и представлението щеше да е увлекателно, дори забавно на моменти. Главните герои просто не бяха главни сега. Дори не бяха герои, толкова скучни и плоски ми/ни се сториха.

Не успях да видя в Саня Борисова символиката на бялата лястовица (ключов мотив от прозата на Йовков), но пък ярко в съзнанието ми се е запечатал образът на Николина Харизанова в ролята на Албена. Саня, с бялото си лице, руса коса и сини очи, съвсем не е най-точната представа за българка от онова време – в моите представи Албена изглежда инак, с тъмна коса и очи… това в случая е плюс за Николина, която освен това, беше и убедителна, и решителна. И от зрителска гледна точка, без особени усилия успя да се вмъкне в образа си и под кожата ми.

Не успях да разбера режисьорския поглед или липса на такъв върху Христо Пъдев (не успях да харесам и Атанас Атанасов навремето, в кърджалийското представление).

Не успях да разбера причината, поради която Саня Борисова е била подбрана и включена в разпределението – ако целта е заради популярността ѝ покрай „Стъклен дом“ да се привлече публика в салона – това не прави чест нито на режисьора, нито на екипа от театъра, че са го допуснали.

За сметка на това пък всички останали бяха безупречни. Особено Симеон Алексиев (Куцар). Абсолютна категоричност, бързина и убедителност. Още с появяването си. Познавам Симо от много години, гледал съм го в много други пиеси, но сега сякаш го преоткрих. Неочаквано добро изпълнение, на фона на другите главни действащи лица.

Интересни ми бяха трите съседки (Мария Генчева, Русалина Чапликова и непозната за мен девойка), хареса ми Стефан Бобадов с неговото френетично, почти до втръсване искане да му се смели жито, интересен ми беше и Трян Гогов като Иванчо Сенебирски.

Решението с вратите беше донякъде сполучливо, макар да изисква по-сериозна театрална култура, за да се разтълкува правилно.

Албена
фотограф: Георги Вачев

Не ми беше интересно да видя донесеното от Русе червено кълбо прежда и кървавата кърджалийска луна, която изгрява при убийството на Куцар (не ставаме свидетели на самото убийство, не станахме свидетели и в кърджалийското представление). И в Кърджали падна бялото платно в дъното на сцената, сега пак ми се случи… Къдричките на свещеника са пренесени от Русе и тук, старовремският грамофон от Кърджали вероятно е същият и сега, хвърлянето на брашно във въздуха също вече го бях виждал…

Но! Както казах, всичко това е само защото съм запознат с другите, предишните животи на „Албена“, пречупена през призмата на Пламен Панев. Ще ми се да вярвам, че на премиерата и оттам насетне и Саня, и Христо няма да са такива пънове, а ще се отпуснат и ще успяват да изградят образите си подобаващо и няма да се налага на останалите да изнасят представлението на гръба си (Както Куцар мъкне тежките чували). Ще ми се да вярвам, че просто не съм гледал най-доброто възможно представление, че заради възрастта и неопитността си, двамата са били стреснати и уплашени. Ще ми се да вярвам, че представлението ще има дълъг живот, защото ако не друго, то публиката трябва задължително да види Симеон Алексиев. Такъв, какъвто го видях аз.

И да си припомни драмата, сътворена от Йовков, разбира се. Защото, признайте си, няма да отделите време, за да я прочетете (отново)


Show 7 footnotes

  1. Премиерата е била на 15 април 2005, но аз го гледах през 2006 или 2007, по мой спомен.
  2. поставена по случай 100-годишнината на театъра
  3. по време на 130-ия сезон
  4. В Кърджали – Стефан Къшев, в Русе – Любомир Кънев и в Пловдив – Симеон Алексиев
  5. В Кърджали – Николина Харизанова, в Русе – Силвия Терзиева и в Пловдив – Саня Борисова
  6. В Кърджали – Атанас Атанасов, в Русе – Николай Димитров – Коки и в Пловдив – Христо Пъдев
  7. музикалната картина на кърджайлийското представление беше значително по-добра и по-въздействаща.
  • Neli Dimitrova

    Много въпроси напираха в главата ми по време и след представлението. Основният: Защо Саня Борисова? /която за радост на публиката не играе в „Стъклен дом“, а в „Забранена любов“/ Далеч, много далеч от образа на Албена, подир която върви цяло село. Само красота не стига, трябва и … Сила.
    За ролята на Христо Пъдев като Нягул се притесних от изказа, който ми звучеше като напев от рапърска песен с думи произнесени като “ чуаш ли“, „кво“.
    Другото, което не си беше на мястото, по мое мнение беше музиката от грамофона…и танците.
    И да, ако тези „подробности“ ги нямаше на сцената, постановката си е идеално изиграна, усещаш Йовков и буцата засяда в гърлото ти, искаш или не.
    Браво за Симеон Алексиев. Респект!!

  • Влади

    Успех на представлението и дано публиката прости тези театрални престъпления на режисьора: 1. поставяне на полуготови продукти (постановаки за микровълнова); 2. и най-вече за разпределението на Албена; и да си заобича представлението. Успех и на Ицо, който е много кадърно момче и знам, че ще се справи, макар и да в самото начало на пътя му да го чака празния поглед на партньора, от когото зависи.. Успех, на колегите 🙂

  • denica

    Гледах постановката на премиерата  останах приятно изненадана от режисьорския прочит, и силно разочарована от Саня Борисова. Доказва се за пореден път тезата, че телевизионните“ звезди“ са безкрайно безпомощни на сцената. Хубостта изигра лоша шега на героинята, за сметка на таланта. Прекрасно изпълнение на Куцар ( Симеон Алексиев), изключително стабилен и безкомпромисен фаворит в тази постановка. Останах с впечатлението , че само той е чел пиесата между редовете и знае посоката  на действието, другите се разпиляваха в суетата си да блеснат забравяйки , че са колективен образ.

    • Не с лошото за Саня, че току виж и теб те заплаши възлюбения ѝ годеник http://gregg.mine.nu/blog/no-comment-993/

  • Аз съм потресена, че толкова семпло ревю, в което просто си споделяш мнението и почти минимални критики е посрещнато с такава агресия. Със сигурност не прави услуга на Саня, да бъде убеждавана, че е супер велика. А ако тя самата е харесала ролята и как е играла, какво значение би имало за нея неодобрението на случаен човек?