20 години

На 24 май преди точно 20 години беше абитуриенския бал (малко енциклопедично инфо за типа събитие) на випуска ни. Завършихме през вече далечната 1997 г. И през петте години във Френската гимназия не бяхме задружен клас, да не говорим за випуск. Класът се разпръсна след завършването – кой по чужбина, кой в университет, кой в казармата… за да не се съберем повече. Имаше някакъв злощастен опит 5 години по-късно. Може да е имало и други след това, но съм ги пропуснал.

20 години по-късно не зная да е имало някаква организация или опит за събиране. Към настоящия момент поддържам контакт само с една съученичка, при това не редовен и при това не заради гимназията, а защото музиката ни свързва по някакъв начин. И се открихме години след това. Беше приятно „запознанство“ – откриваш у човека нещо ново, различно и спомена от миналото служи за основа.

Днес вероятно няма да разпозная много от съучениците ми, вероятно днес много от съучениците ми няма да разпознаят и мен. Днес аз нямам какво да си кажа с никой от тях, предполам те също нямат какво да ми кажат. За 20 години ставаме толкова различни, че и малкото, което сме имали общо в миналото, не е достатъчно, за да служи за някакъв мост над пропастта. Животът продължава с нови хора, нови идеи, нови емоции, а не лежи на вече избледнели спомени от миналото.