Здр тук ли си нещо да те питам набързо

Заглавието е заето 1:1 от публикацията със същото име в блога на Жюстин Томс. Изчаках разумно количество време, за да отшуми малко емоцията околко публикацията при Жюстин (и споделянето във Facebook), защото съвсем не ми се занимава да обяснявам на немалката ѝ аудитория, че подобен начин на мислене не трябва да бъде насърчаван. Всъщност Жюстин съвсвм не е автор на основните тези, тя също ги е заела от други места. Всъщност аз ще коментирам само разсъжденията на Ева Христова. Мисля, че не познавам цитираната дама, но познавам този модел на мислене…

Преди всичко, нещо важно. Днес въпросът „тук ли си?“ е нелеп. Нерелевантен. Щом някой има регистриран профил някъде, значи е „тук“. Значи, че по някакъв начин намира (или е намирал/а) услугата за полезна или друго. Иначе не би си направил труда да се регистрира въобще. Това – от една страна. От друга – дигиталното ни любопитство, непрекъснатият ни стремеж за още нещо, още малко, по-бързо и по-сега, веднага, доведоха до ситуации като сегашната. Избрахме да живеем в 24-часов новинарски поток, във време, в които новините са забавлвние и развлечение, общуването е в реално време… дори на моменти сякаш усещаме, че реалното време не е достатъчно бързо.

И именно заради синдрома на свраката, заради непрекъснатия (понякога нездрав) интерес към следващото ново лъскаво нещо, към желанието за още и още от същото, но и нещичко ново, с времето постепенно и някак неусетно се лишихме от комфорта на лично пространство и лично време. За да можем да сме „тук и сега“. В името на дигиталната революция и в желанието си за хиперсвързаност жертвахме малко по малко от личните си данни, личното си пространство и време… частица по частица – малко тук, още малко на друго място, за да получим достъп до една или друга услуга и нова възможност.

И опираме до важността. Да, за някого може да не е важно, но за автора е. Нека не забравяме, че на великите идеи първо се гледа с насмешка и биват отричани. И щом някой е готов да сподели идеята си, значи има нужда да види как звучи тази идея, как се материализира и как ще бъде приета от някой друг. Ако някой сподели идея, това не е досада, а чест! Да, много идеи не се реализират – за някои е по-добре да си останат идеи, други залязват в процеса на превръщането им в реалност. И това е прекрасно. (повече по темата за развитието на идеите споделих в книгата Основи на успешния бизнес тук и сега“)

Социалният уеб и неговото развитие ни позволи да изградим мрежата на контактите ни и да поддържаме непрекъснат контакт с тях. С тази уговорка, че това в никакъв случай не значи, че този контакт трябва да е синхронен, едновременен. Някой е писал в неделя или по нощите? ОК, значи сега темата го вълнува, сега е намерил мъничко време, за да сподели нещо, да попита, да се консултира. Ясно е, че той не очаква отговар сега, незабавно, на секундата. Отговаряш тогава, когато можеш да отделиш няколко минути за това или пък си в настроение за него…

Това е нетикетът. Това са неписаните правила днес, така както е неписано правило, че писането на шльокавица трябва да се игнорира. Нетикетът, като всяка друга форма на етикет, на поведение, трябва се демонстрира и да се обяснява. Само така може да бъде приет от повече хора и спазван – всеки според разбиранията му. С виртуален детокс не се получава нищо – хората си остават същите, а когато решиш да се върнеш обратно към навиците си, нещата само се влошават.

Затова – живейте си живота такъв, какъвто сме си го построили, наслаждавайте се на възможността за общуване, пишете на който искате когато искате и отгаваряйте – когато можете.

Аскеер 2017 – Наградените

Наградите Аскеер определено са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Все още има какво да се работи, за да се получи истински празнична атмосфера на церемонията по награждаването. Вероятно трябва да минат години преди на режисьорите, които правят церемонията, им щукне, че не е задължително на театрални награди церемонията да е като театрално представление. Надявам се да доживея, за да го видя това. Тази година ми хареса изчистената сценография и това, че всичко беше някак по-стегнато и в темпо. Ето и кои са новите носители на статуетката, на която ѝ пада каската.

Изгряваща звезда

  • Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“.

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

  • Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Поздравления за Ивана Папазова – ролята ѝ е малка, но запомняща се и предизвикваща бурен и несдържан аплауз след монолога ѝ. И само заради това си струва да се гледа цялото представление.

Сценография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

  • Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство. Бих предпочел друг да беше взел Аскеер-а тази година.

Водеща мъжка роля

  • Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

  • Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

  • Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

„Театърът е лаборатория за обществен смисъл“ – това каза Диана при получаването на наградата. И именно защото дръзна да опита да открие този смисъл във „Вълци“ и защото го намери, защото успя да отрази в постановката обществото ни към момента, тя спечели. Защото конфликтът на човека с времето на Григор Антонов звучи прекалено отнесено и далечно, а конфликтът между вътрешния и външния свят и самата идея за толерантност при Стайко Мурджев са прекалено ежедневни и вече недотам интересни.

Най-добро представление

  • „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Влади Люцканов риторично зададе въпроса – Как се получава най-добро представление, след като компонентите му не са добри? Не спечели в останалите категории за съставящите едно представление части, но взе за цялото. Интересно.

Съвременна българска драматургия

  • „Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

20 години

На 24 май преди точно 20 години беше абитуриенския бал (малко енциклопедично инфо за типа събитие) на випуска ни. Завършихме през вече далечната 1997 г. И през петте години във Френската гимназия не бяхме задружен клас, да не говорим за випуск. Класът се разпръсна след завършването – кой по чужбина, кой в университет, кой в казармата… за да не се съберем повече. Имаше някакъв злощастен опит 5 години по-късно. Може да е имало и други след това, но съм ги пропуснал.

20 години по-късно не зная да е имало някаква организация или опит за събиране. Към настоящия момент поддържам контакт само с една съученичка, при това не редовен и при това не заради гимназията, а защото музиката ни свързва по някакъв начин. И се открихме години след това. Беше приятно „запознанство“ – откриваш у човека нещо ново, различно и спомена от миналото служи за основа.

Днес вероятно няма да разпозная много от съучениците ми, вероятно днес много от съучениците ми няма да разпознаят и мен. Днес аз нямам какво да си кажа с никой от тях, предполам те също нямат какво да ми кажат. За 20 години ставаме толкова различни, че и малкото, което сме имали общо в миналото, не е достатъчно, за да служи за някакъв мост над пропастта. Животът продължава с нови хора, нови идеи, нови емоции, а не лежи на вече избледнели спомени от миналото.

Номинирани за Аскеер 2017

По традиция номинациите и наградите Аскеер са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Отделно, че и самата церемония е по-впечатляваща. Ето и тазгодишните номинирани:

Изгряваща звезда

  1. Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Весела Василева за „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  3. Каталин Старейшинска за ролята на Роберта в „Дани и дълбокото синьо море“ от Джон Патрик Шанли, постановка Ованес Торосян, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Поддържаща мъжка роля

  1. Ивайло Христов за ролята на Лебедев Павел Кирилич в „Иванов” от Антон П. Чехов, постановка Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  3. Цветан Алексиев за роляите на Йоан Кръстител в „Последно изкушение” от Никос Казандзакис, драматургична версия Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка Веселка Кунчева, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  1. Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Станка Калчева за ролята на Дора Странг в „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Ива Тодорова за ролята на Еколожката в „Добре дошли в България“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, постановка Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс – НДК

Моите адмирации за Станка Калчева, наистина изключителна роля, но фаворитът ми е Ивана Папазова с малката ѝ, но запомняща се роля във „Вълци“. Дори и само заради монолога ѝ си струва да се гледа цялото представление.

Сценография

  1. Мариета Голомехова за „Последно изкушение” от Никос Казандзакис, драматургична версия Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка Веселка Кунчева, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
  3. Юлиана Войкова-Найман за „Майстори” от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“

„Последното изкушение“!

Костюмография

  1. Мира Каланова за „Влюбеният Шекспир“ по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
  3. Юлиана Войкова-Найман за „Майстори“ от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“

Театрална музика

  1. Петър Дундаков за „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, постановка Николай Поляков, Театър „София“

Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство.

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Карамазов за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Иван Юруков за ролята на Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Владо Карамазов. Колкото и да не го харесвам, тук е в силна роля.

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Анет Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Радена Вълканова за ролята на Вероник Улие в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“

Александра Василева. Заедно с Владо Карамазов са много добри тук.

Режисура

  1. Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Григор Антонов за „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  3. Стайко Мурджев за „Еквус“ от Питър Шафър, Младежки театър „Николай Бинев“

Тук си избирам Диана Добрева, заради смелостта да направи всичко по този начин.

Най-добро представление

  1. „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  3. „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

От трите предложения „Богът на касапницата“ води убедително.

Съвременна българска драматургия

  1. „Добре дошли в България“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова (Независим проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, постановка Гергана Димитрова, 5 май 2016 г., в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс – НДК)
  2. „Спасителят“, Комедия от Кирил Топалов (Драматично-куклен театър – Враца, постановка Васил Василев, 4 май 2016 г.)
  3. „Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Икар 2017 – Наградените

Водеща мъжка роля

  1. Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград

Поддържаща мъжка роля

  1. Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Дебют

  1. Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Режисура

  1. Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“

Сигурно с журито сме гледали различни представления, защото тази досада дори не мога да си помисля, че може да бъде номинирана, камо ли да бъде носител на наградата. Много лошо!

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Сценография

  1. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“

Авторска музика

  1. Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“

Други награди Икар

  • Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
  • Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
  • Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев