От къде да подхванете съвместимостта с GDPR?

До прилагането на всички изисквания от Регламент (ЕС) 2016/679 или по-популярен като GDPR остава по-малко от месец. Дори вече има публично обсъждане за изменения и допълнения към Закона за защита на личните данни, та малко от малко нещата започнаха да придобиват по-сериозен вид. Доскоро беше само хаос, някакви свободни съчинения и опити за тълкуване на по-спорните точки от Регламента. И санкциите в размер на 20 мнл евро… Все повече фирми започнаха да се опитват да прилагат едно или друго изискване, други още не знаят от къде да я подхванат… Ако се чудите какво да правите, ето няколко основни точки, от които можете да започнете. Разберете с какви данни разполагате и къде са те Ще ви е нужен не сложен, а задълбочен процес по идентифициране с какви лични данни разполагате, как ги използвате и как ги съхранявате (както и за колко време). Например ако се изпраща имейл бюлетин/нюзлетър, това трябва да се има предвид и да бъде отбелязано. Ето няколко важни детайла: В кои отдели се събират и обработват лични данни. Къде се съхраняват данните – в офиса, при трета страна (обработваща данните),…

Повече…

Четете ли блогове през 2018?

Вече е април и той клони към половината си, а това е първата публикация в този блог за 2018 година. А Вие все още ли четете блогове? Ако да, кой ги създава и за какво пише в тях? Аз започнах да блогвам в края на 2003 година. Тогава блогове на български почти нямаше, то и съдържание на български в интернет почти нямаше… после спрях, за да възродя блога отново през 2006 и… така дълги, дълги години. През годините се стараех да публикувам често, понякога по няколко публикации седмично (особено в началото). В началото, спомням си, използвахме блоговете да споделяме за ежедневието си, за смешните и забавни неща, които откриваме онлайн – като начин да заменим досадното разпращане на едно и също нещо на всички по имейл или в чатовете. Около блоговете имаше истински общности, създаваха се приятелства (някои продължават и до днес). С възхода на популярните социални мрежи онлайн, интересът към блоговете сякаш позападна и активността се премести там. Моите публикации в блога намаляха значително. Блоговете умряха, за да се възроди блогването под друга форма. За времето си това изказване беше гръмко,…

Повече…

Топ книгите ми за 2017

2017 бързо се изтъркулва. В годината, в която телевизионно реалити беше спечелено от човек, който гордо нееднократно в ефир и интервюта заявяваше с гордост, че не чете книги, очевидно е по-важно от всякога да се промотира четенето. Споделям скромен списък с книгите на отминалата година. Това са книгите, които някак изпъкваха пред другите – книги, за които мога да говоря и пиша много, често ги споменавам или цитирам. Всъщност през годината прочетох доста повече книги, искаше ми се да са още повече – дано 2018 донесе повече възможности за четене и предложи много интересни заглавия. Топ в класацията е „SAPIENS: Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари (изд. Изток-запад). Великолепно четиво на много жив език, което описва развоя на човечеството от първите хора до наши дни. Поразителен научен труд, превърнат в лесен за четене текст (почти като приказка). Вероятно немалък принос има и преводачът на български, но и самият Харари говори доста увлекателно. История за това как хората са се събирали или разделяли по различни признаци, за да достигнем до днешното състояние на хиперфрагментация в опити за обединение, докато измисляме нови…

Повече…

Кой определя стандарта Ви?

Запитайте се: Кой определя стандартите ви – индустрията, в която сте, егото ви или клиентите, които имате? – из „Да продаваш невидимото“ (Selling the Invisible) Пускате на пазара нов продукт. Използвали сте революционна технология. Прекарали сте часове наред в опит да го направите перфектен и всичко да е чудесно, когато го представите. Колегите ви аплодират новия продукт. Единственият ппроблем – клиентите предпочитат стария продукт. Много е лесно да попаднеш в капана и да позволиш на индустрията или на егото ти да налагат стандарта на работа. Желанието да впечатляваш колегите и да получаваш възторжени похвали те окрилява и вдъхновява да работиш още повече и сякаш забравяш, че клиентите може да очакват и предпочитат нещо съвсем различно. Целта при представянето и въвеждането на нов продукт е той да решава проблем на потребителите, за които е насочен, а не да получавате похвали. Ако индустрията и егото ти са задоволени, но клиентът не е доволен от резултата… това не е успех! Вярно е, че много често клиентите не са съвсем сигурни какво искат, но това не е оправдание техните очаквания да бъдат пренебрегвани изцяло. Оставете клиентите…

Повече…

Момчето от последния чин

Препоръчаха ми силно да гледам „Момчето от последния чин“, затова веднага си купих билет за първата възможна дата. Представлението е на Пловдивския театър, а премиерата беше по време на тазгодишното, 21-во издание на „Сцена на кръстопът“, но на същата дата предпочетох да гледам „Последното изкушение“ на Народния театър. Та, купих си билет и го прибрах… и забравих за него. Бях останал с впечатлението, че е за 10 октомври и се присетих отново за него на 11-ти. Хвана ме яд не толкова заради парите, майната им на 12 лв, колкото заради препоръката и пропуснатата възможност. Когато извадих билета, за да го хвърля, се оказа, че е за 11-ти и навързо се озовах в театъра, за да видя какво е това представление и защо толкова силно ми е похвалено и препоръчано. „Момчето от последния чин“ е пиеса от Хуан Майорга (в превод на български от Нева Мичева) с режисьор Крис Шарков. Самата пиеса е много интересен микс, който събира на едно място интелектуалното и криминалното по начин, който да те държи нащрек до края. Историята се завърта около учител по литература (Стефан Вълдобрев), който…

Повече…